Най-гледаният телевизионен канал в България изглежда и най-силно мотивираната медия срещу правителството на Бойко Борисов. В най-голяма степен лицето/маската на това идеологическо размагьосване е небезизвестният шоумен и певец Слави Трифонов.

(Парадоксално или не, но широката аудитория не взима насериозно политическите послания на народния трибун. Достатъчно е да припомним какво се случи с неговата “троянска кобилка” – кандидатът на шоуто за народен представител.)

За това, че тази по същество нихилистична пропаганда има силна идеологическа закваска, вече и не бива да се съмняваме. Ето и поредното, реторично незначително, доказателство от интернет сайта на медията:“За” и “против” разрушаването на паметника на Съветската армия в столицата.

С първите думи от дописката ни се разяснява, че: “Пред паметника на Съветската армия в София се събраха привърженици на неговото запазване, както и на инициативен комитет, който иска монументът да бъде демонтиран и преместен в Националния исторически музей.”

Още малко и човек би си помислил, че стълпотворението пред паметника е предизвикано от хората, които искат да го запазят, а не от другите, макар и последните да били два пъти повече от “антифашистите” – нещо, което отбелязаха информационните агенции.

(Разбира се от 7-те коментара под материала нито един не е против монумента. Двадесетина минути по-късно коментарите се удвоиха и само един е за преместването.)

Нямам представа защо тази уж най-гледана телевизия у нас носи латинско б в името си, но президентското АБВ сякаш създава добър контекст за произволно мотивирани догадки.

                                                                        Апокалипсис

                                           Лазурен кратер,

                                                          полетял обратно,

                                                    плисва...

                                                              Няма я Земята...

                                                В Луната нула

                                                         се изписва.

Шумотевица или какафония, още нищо не се е случило, ако вече не е вкиснало по билбордове и телевизионни реклами. Пролетарии от всички страни, обединявайте се... пред телевизора. Иде новият сезон на каквото и да е. Иван и Андрей като брадати идоли на прогнилото тъмно минало.

Общественото мнение кове законите на консумацията: “свобода, равенство, братство”. Демек по французки маниер, макар и със зле прикрит ориенталски сантиман. Строго погледнато, без гилотина трудно се стига до общочовешките права... Дори тези на циганите. Кавичките по-горе впрочем не са задължителни.

А щом народът го е избрал да води, разбираемо е, че ще се води по народа. Или поне отвреме-навреме ще дава вид, че опитва. Някои му викат популизъм, други делят популизма на добър и лош. А и как би могло да бъде иначе, щом дори изкувството иска жертви, независимо от етнически произход и партийна принадлежност.

А той, лошият, днес може да е и без билет. Според случая. Качил се погрешка във влакчето на ужасите, уж на път за някъде другаде, към по-доброто място. Като казвам “на ужасите”, имам предвид буквално за забавление, заради тръпката. Пречи ли да се позабавлявам, доколкото имам време за това. Ако и целия си живот.

“По-доброто място” вече е нещо друго, далеч по-възвишено. Като аризонска мечта. Нещо, към което всеки нормален човек се стреми, независимо от времето, което може да пръска по забавления. Разбира се и ценностите. Съвсем не на последно място и преоценката им.

Изконните ценности на общността са вярата, родът и милосърдието. А те не са продукт на общественото мнение в интернет форумите. Макар правописът на повтарящ годината второкласник да е присъщ и на културен министър понякога. Пък бил той и на светите мощи, и без портфейл, и без мозък дори.

Седяхме пред телевизора, а Кашпировски сугестираше пиршество в чаша водка... Развит не, ами развинтен социализъм.

Татко казваше, че поради затъмнението на Секретаря слънце всяка неделя кинескопите се опушвали и затова пиел ракия.

(Мама не беше като леля – лунатичка, – но тайно слизаше до мазето нощем за вино.)

Аз бях пионерче, и разбира се мислех в розово – чаках Пинко. Народът какво е чакал, не знам – после порасна носът на Пинокио и дойде тъгата.

Като пораснах и аз, и завесата падна, разбрах, че народната лирика се пише с ебането по панелките. И с главни букви.

А бай Митю – арменският поп и рок – и днеска, холан, хвърля коклени зарчета с тънки ефирни майнички.

Припев: Баба Ванга, баба Ванга, сляпа ударничка на пачанга...

Поне два метеорита сякаш се удариха в българската земя. Колкото и това да е вече печално банално, ако не Ви е и още смешно, гадателите звездобройци съвсем и не очакваха нито титаничния сблъсък, нито възможните последствия.

За едни любители “астрономи” като нас обаче (кои нас ще стане ясно по-долу) с просто око са видни поне две неща. Сред руините на Меркурий. Че религията и изкуството отдавна са загубили ореола на тайнствена красота, каквато уж са им приписвали древните.

Че дори единственият Бог никога не отпраща към една само църква, патриаршия, мирско племе и пр. Че всяко стадо си има мърша и бог с малка буква. Че художеството не е само това, което събира публика, ами и около което публиката се сбира.

Че иронията наистина има място само в школските упражнения. И Че Гевара съвсем не е бил либерален ироник, нито социалдемократ или центрист.

Решението на Европейския съд по правата на човека, ако може да се нарече въобще решение поредното отлагане на “последната” битка, дойде у нас (и не по света) като пощенска картичка от омразен роднина, за който отдавна уж сме забравили.

Ентропийната инсталация на чешкия художник Черни пък свали акцизите на черното и безрадостно бъдеще на ръба на скатоловата (от рус., нем., гр. “лайняна”) екзистенция (от срвеклат. “съществуване”). На ръба на видимостта в собствените ни очи (с намигане или из-под вежди) и в очите на другите, където най сме видими комай (тоест по света).

Впрочем търсейки в речника точните обяснения на чуждиците, попаднахме първо на медицинския ентропиум, а именно и извън скоби този път – обръщане на клепачния ръб или на част от клепача навътре към окото. Не навън, както се плашехме като деца.

И затова, първо, за Европейския съд за правата на човека, затова защото е отвън-навърте.

Ентропиумно очевидно е, дето Българската държава не бива да взема насериозно неговото решение, което и трудно може да се нарече решение, тъй като (до наше сведение) тук е дошла реч за канонични църковни работи, които по Конституция не са работи на българската държава и на никой земен и небесен съд по света всъщност.

Затуй предлагаме, за излизане от конфузната ситуация по преговорите със Светия синод (Инокентий-Максим), нашата държава да отговори с достойнство и въобще да не отговаря/преговаря/договаря с никой патриарх, папа или Бог, пък бил той и алтернативен.

Още повече, ако иде реч за пари. И най-вече в този случай.

Предлагаме също така, понеже даденият ни срок е тримесечен, да се изчака до 19 април, когато т.г. миряните отбелязват Великия ден, и ако божественият огън пак слезе навреме от небото в Йерусалим, или ако, дай боже, нищо знаменателно не се случи със самолета по пренасянето му до тук, това да се изтълкува като да сме на прав път.

В противен случай всичко да се отчете като суеверие и гонене на Михаля.

По случая с чешкия художннк Черни работата, види се, не е тъй лесна за разрешаване, макар вече да изглежда решена/покрита.

За изглаждане на натрупаните недоразумения обаче най-добре, смятаме, ще е като отговор българската държава да организира в Брюксел мащабна експозиция, на която да бъде показана истинската ни същност – киселото мляко, казанлъшкия гюл, кайсиевата ракия и пр. изконно български благини.

Селскостопанската подредба може да се съчетае и с представителна, високохудожествена изложба, която разкрива най-новите постижения на Светлин Русев, Вежди Рашидов, Нешка Робева, Христо Стоичков и др. творци на българския спорт и музика.

Разбира се, за да се постигне по-голям ефект и посланието да стигне до възможно най-много хора, предлагаме също щандовете да се подредят във възможно най-голяма близост до Пикаещото момче, тъй като то е сред най-посещаваните в европейската столица, нежели Европейския парламент или Съвета на Европа.