Какво беше неразбирането ми обаче, когато видях, че последният бестселър на професора археолог Николай Овчаров се именува от корицата като “Откритията на българския Индиана Джоунс”.
“В моята кариера на професионален археолог откритията са ме спохождали всяка година…”, започва анонса си българският Харисън Форд, който вероятно сам себе си нарича галено Инди. Този цитат намирам за необходим, за да не се получи недоразумение относно авторството на чудната книга – подпис: Н. Овч.Написана е тъкмо от Николай Овчаров, който по метода на калкирането може да се нарече не по-малко успешно и Ник Шепърд (от англ. shepherd – овчар/ов) –поради възрожденското влечение на (пра)българина към всичко западно и предвид на по-добрите продажби, разбира се.
Оттук насетне можем да се запитаме кой, по дяволите и те също, изведнъж реши, че Индиана Джоунс е покойният Георги Китов, лека му пръст, изровил наистина интересни неща през последните години (безпрецедентната 673-грамова златна тракийска маска и бронзовата глава на Севт например). Когато Китов внезапно си отиде, уважаван столичен вестник написа: “Българският Индиана Джоунс почина в Старосел”.
Да, ама не, жив е той, жив е, и пише за разкритията си (църкви, крепости, манастири и некрополи)… И, ако продължим с Ботйова, оттогава науката потече из крачолите на българския народ и на неговото книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите…
Случаят изглежда опира до символния канибал(изъм), както казват социолозите…
Не можем да отречем, че Овчаров наистина малко прилича на Харисън Форд, но това е само един външен и формален белег, чието присвояване има повече общо с актьорството, нежели с геройството.
