Блокче за обрисуване...
Постинги в блога от Септември, 2013 г.
29.09.2013 17:59 -
Деконструкция и пропаганда
Деконструкцията не е това, което си мислиш, Волгин. Или поне не това, което си превърнал в трибуна на истерическото си желание: "разбунтуваният човек" пред микрофона, размахал (среден) пръст срещу разбунтувалите се, (и като някаква лозинка, и, разбира се, като маниер на актьорско поведение, гестус), който уж казва "не" и усеща, че е "в правото си да..." сочи синилата от бича върху празното място на своето вписване.
Деконструкцията не е ситком, казва самият Дерида, така че пишете си домашното, отдайте се на графоманията си. Когато "красивата" тълпа казва "не", тя не е длъжна да екстериоризира ценности и да изписва философски трактати, макар че мнозина от "интелигентните" функционират на този пазар. Но когато това отрицание срещне своето Друго под формата на Същото натрапливо отрицание и присмех, това вече намирисва на перверзна симулация и ексхибиционизъм.
Ако господарското означаващо се предрешава в робски одежди, то е само за да слухти и да наказва по-добре, но Вие ли не знаете това. Нима пролеткултът не продължава да дефилира по модните подиуми: полуголи и мускулести тела, които добре разбират нуждите и възможностите си. Държавният капитализъм не е от вчера и от онзи ден, а това, което прави невидимата ръка на пазара, прави видими поне един-два други органа без тяло.
Всяка "патология" имплицира свое собствено етическо становище, казва левичарят Жижек и уточнява, че истерическата реакция се състои във формулата "Това не е това!": императивът да поддържаш желанието живо на всяка цена, по повод на всеки обект, който би могъл да го задоволи. И този симптом, струва ми се, е Вашият, доминиран от "нарцисизма на изгубената кауза", която се чувства добре, когато е далеч от властта, където може да остане недоволна и да удържи дистанцията към социалния ред.
Парадоксално или не, радикалната левица, за която бленувате, е и мястото Ви за отстъпление от живото настояще, надгробен монумент, l"йrection tombe, където ерекцията пада в "края на историята" на управляващата идеологическа оскъдица. Това навярно Ви пречи открито да аплодирате бившите комсомолци, предали се в ръцете на носталгичното увлечение към миналото и неговите живи каменни статуи. Приемете моите най-дълбоки съболезнования.
Деконструкцията не е ситком, казва самият Дерида, така че пишете си домашното, отдайте се на графоманията си. Когато "красивата" тълпа казва "не", тя не е длъжна да екстериоризира ценности и да изписва философски трактати, макар че мнозина от "интелигентните" функционират на този пазар. Но когато това отрицание срещне своето Друго под формата на Същото натрапливо отрицание и присмех, това вече намирисва на перверзна симулация и ексхибиционизъм.
Ако господарското означаващо се предрешава в робски одежди, то е само за да слухти и да наказва по-добре, но Вие ли не знаете това. Нима пролеткултът не продължава да дефилира по модните подиуми: полуголи и мускулести тела, които добре разбират нуждите и възможностите си. Държавният капитализъм не е от вчера и от онзи ден, а това, което прави невидимата ръка на пазара, прави видими поне един-два други органа без тяло.
Всяка "патология" имплицира свое собствено етическо становище, казва левичарят Жижек и уточнява, че истерическата реакция се състои във формулата "Това не е това!": императивът да поддържаш желанието живо на всяка цена, по повод на всеки обект, който би могъл да го задоволи. И този симптом, струва ми се, е Вашият, доминиран от "нарцисизма на изгубената кауза", която се чувства добре, когато е далеч от властта, където може да остане недоволна и да удържи дистанцията към социалния ред.
Парадоксално или не, радикалната левица, за която бленувате, е и мястото Ви за отстъпление от живото настояще, надгробен монумент, l"йrection tombe, където ерекцията пада в "края на историята" на управляващата идеологическа оскъдица. Това навярно Ви пречи открито да аплодирате бившите комсомолци, предали се в ръцете на носталгичното увлечение към миналото и неговите живи каменни статуи. Приемете моите най-дълбоки съболезнования.
22.09.2013 20:45 -
За диалектиката на леви и десни
Това не е диалектическа схема и нищо не позволява да се предвиди синтез, едно вътрешно преодоляване на противоречието. Столетието е фигура на не-диалектическо противопоставяне на Двете и на Едното. По примера на културната революция в Китай, започнала през 1965 г., се очертава борба между тези, които мислят същността на диалектиката като синтез на противоречиви термини по формулата "едно се дели на две", и между тези, мислещи тази същност по формулата "две се сливат в едно". Първите са левичари, а вторите - десни. Привидният схоластизъм на този пример води до същностна истина, защото става въпрос за идентификация на революционна субективност и на конститутивно желание. Какво желание? За деление, за война или за смесване, единство, мир?
Златомир Златанов, Ален Бадиу, или...
Златомир Златанов, Ален Бадиу, или...
19.09.2013 21:09 -
Наброски за консервативизма
От дистанцията на няколкото месеца можем да кажем, дека правителството на Бойко Борисов имаше и добри страни в администрирането на "събитията". Дотолкова доколкото и създаваше събития тоест - прекратяване на проекта за нова АЕЦ или поне първи стъпки в тази посока, среща на сирийската опозиция в София, това преди Париж и Лондон, публикуване на заседанията на МС в интернет, и, разбира се, ударното начало по разбиването на няколко престъпни групи, последното макар и с пресоляване на манджата откъм пиар, колатерални щети и др.
Сравнения с новото правителство, според мен, не бива да се правят, при все че то вече отметна първите си сто дни. Така или иначе ролята му е на "чезнещ посредник", което означава, че би следвало да не изпълни мандата си, но пък и да "оздрави" политическия труп на демократическото означаващо. Следващо правителство, така или иначе, и все някога ще има, ако не се задейства някаква извънредна ситуация, война или и диктатура от нов вид, които да нарушат порядъка на достъпното непредвидимо в този план на иманентност, видим с просто око от тази страна на барикадата.
Голямото предизвикателство днес, да си дойдем на думата, е възможна ли е друга коалиция на управление на държавата, различна от БСП-ДПС-Х? Изчезващият посредник Х, отново този термин от постструктуралистката неополитология, е празното място на власта (по Клод Льофор). Не е все едно дали е Цар или Пъдар, ако и Волен Сидеров, нали?!? Някой ни управлява, в смисъла на процедурна рамка с политически окраски и видима йерархия. Последната има повод от друг порядък, различен от чисто народния сантимент, както се вижда напоследък.
Ролята на Реформаторския блок не бива да се надценява, струва ми се, но дава някакъв шанс за по-дълбока промяна на коалиционното статукво. Всяко ново начало е добре дошло, независимо от ляво-дясното оперение на консервативизма, който защитава: БСП се отрече от подоходното облагане, а ГЕРБ дори не е способна да води парламентарен живот партия. Един такъв неологизъм (консерваТИВИзъм) лесно приобщава "старите" и "младите" противници на революционното действие в съобщност с разностранни интереси и цели, но все в посока към по-малко мрачното бъдеще.
Сравнения с новото правителство, според мен, не бива да се правят, при все че то вече отметна първите си сто дни. Така или иначе ролята му е на "чезнещ посредник", което означава, че би следвало да не изпълни мандата си, но пък и да "оздрави" политическия труп на демократическото означаващо. Следващо правителство, така или иначе, и все някога ще има, ако не се задейства някаква извънредна ситуация, война или и диктатура от нов вид, които да нарушат порядъка на достъпното непредвидимо в този план на иманентност, видим с просто око от тази страна на барикадата.
Голямото предизвикателство днес, да си дойдем на думата, е възможна ли е друга коалиция на управление на държавата, различна от БСП-ДПС-Х? Изчезващият посредник Х, отново този термин от постструктуралистката неополитология, е празното място на власта (по Клод Льофор). Не е все едно дали е Цар или Пъдар, ако и Волен Сидеров, нали?!? Някой ни управлява, в смисъла на процедурна рамка с политически окраски и видима йерархия. Последната има повод от друг порядък, различен от чисто народния сантимент, както се вижда напоследък.
Ролята на Реформаторския блок не бива да се надценява, струва ми се, но дава някакъв шанс за по-дълбока промяна на коалиционното статукво. Всяко ново начало е добре дошло, независимо от ляво-дясното оперение на консервативизма, който защитава: БСП се отрече от подоходното облагане, а ГЕРБ дори не е способна да води парламентарен живот партия. Един такъв неологизъм (консерваТИВИзъм) лесно приобщава "старите" и "младите" противници на революционното действие в съобщност с разностранни интереси и цели, но все в посока към по-малко мрачното бъдеще.
